Представяме отличените проекти в акселераторските програми на Център „Ринкър“. Тук проследяваме развитието на бизнесите след спечелване на наградата в осмото издание на „Академия за местни предприемачи“ (2024 - 2025 г.).
Обучителната програма е специално създадена за хора с предприемачески идеи от тютюнопроизводителните региони на Кърджали, Хасково, Благоевград и Силистра и се реализира с финансовата подкрепа на Филип Морис България като част от програмата „Забавно лято, грижовна есен“. В осмото издание на "Академията" участваха 13 екипа. Обученията се проведоха в София, в три поредни уикенда в края на 2024 г. През януари 2025 бе Големият финал, когато екипите представиха идеите си пред седемчленно жури. Конкуренцията между проектите беше много силна, а наградният фонд достигна рекордните за програмата 60 000 лв.
В тази статия ще ви запознаем със семейство Атанас и Христина Милеви от Петрич и техния проект „BellaDim“, който спечели 15 000 лв. Атанас и Христина се включиха в програмата с идея за работилница, която изработва персонализирани подаръци от дърво и други материали. Бизнесът им вече е стартирал, но е в застой. По време на участието си споделиха, че произвеждат над 100 различни артикула, но истинската им страст са чановете.
След задълбочено проучване и с помощта на менторите ни, Милеви откриват пазарна ниша и решават да се фокусират върху звънчарството – позабравен, но високо ценен занаят в България и съседните ни страни. С наградата планират да закупят нова пещ и да дооборудват работилницата си, за да започнат изработката на първия си комплект чанове.
С какво ви помогна участието в „Академия за местни предприемачи 8.0“? Какви бяха предварителните ви нагласи и очаквания и как се промениха след обученията?
Център „Ринкър“ и Академията бяха първите, които повярваха в нас, дори преди някои от близките ни хора. Истината е, че родителите ни все още ни съветват да се придържаме към "сериозните и сигурни професии", които вече имаме, и да не се занимаваме с „глупости“. А ние вярваме, че точно тези „глупости“ са нещото, което може да остави следа след нас – с малки, но уверени стъпки.
Когато кандидатствахме за участие в програмата, нямахме конкретни очаквания. Работата по проекта беше нещо като бягство от ежедневието – хоби, страст, начин да прекарваме качествено време заедно със съпругата ми Христина, а понякога и с двете ни дъщери, които с ентусиазъм се включват в процеса – понякога помагат, понякога „пречат“ (в най-сладкия смисъл), но винаги носят настроение.
Първоначално очаквахме по-скоро конкретни насоки тип „стъпка по стъпка“. Имаме технически познания, умеем да произвеждаме, но изграждането на устойчив бизнес модел е нещото, върху което тепърва работим. Още в първия ден от Академията осъзнахме, че ни очаква нещо много по-дълбоко. Един от първите съвети беше: „Оставете егото си зад вратата.“ Това зададе тон на цялото преживяване – откровено, предизвикателно, но изключително полезно.
Разбрахме, че не можем да гледаме на проекта само през собствените си очи и ентусиазъм, а е нужно да влезем в обувките на бъдещите ни клиенти – с всичките им нужди, очаквания и съмнения. Приехме, че трябва да разглеждаме не само оптимистичните, а и скептичните сценарии, за да бъдем подготвени. Много идеи, които звучаха чудесно в нашето въображение, не издържаха на сблъсъка с реалните сметки. Именно този процес на проверка, адаптация и осъзнаване беше най-ценният ни урок.
Вече стартирахме проекта и сме решени до края на годината да сме реализирали стъпките от бизнес плана си за тази година – с фокус върху изграждането на стабилна основа за производство на чанове и устойчиво развитие в бъдещето.
В кои области постигнахте напредък през последните 3 месеца, докато бяхте част от „Академията“, и какви са новостите, които ще въведете?
През последните месеци преобразихме изцяло идеята си. И двамата сме машинни инженери и въпреки че все още има много технически въпроси, които трябва да изчистим в производствения процес, най-голямото ни предизвикателство винаги са били маркетингът и продажбите. Именно в тази посока успяхме да постигнем най-значим напредък.
Истината е, че умеем да произвеждаме. Знаем как да създадем продукт, а дори когато нямаме всички умения, знаем как да ги добием. Но не умеем да продаваме – или поне не умеехме и сега се развиваме. Започнахме, както много хора – като правим неща за близки и познати и ги подаряваме. Това ни носи щастие, но ако искаме да превърнем това хоби в бизнес, трябва да се научим да се предлагаме, да се позиционираме и да продаваме.
Работата по бизнес плана ни помогна да подредим идеите си, да си поставим реалистични цели и да осъзнаем къде точно се намираме и какво трябва да подобрим. Планът е нищо, планът е всичко – звучи противоречиво, но е дълбоко вярно. Макар в момента да изоставаме от първоначалния график, вече имаме посока, знаем къде сме и накъде искаме да вървим.
Безценно в Академията беше и това, че не бяхме сами. Срещнахме се с други вдъхновени хора с различни идеи, в различни сектори, с различни гледни точки. От тях също научихме много – както от съветите към нас, така и от обратната връзка, която те получаваха. Станахме част от общност, в която вярваме и ще се подкрепяме и помагаме и занапред.
Участието в Академията ни помогна да осъзнаем, че любовта към това, което правим, не е достатъчна. Научихме се да гледаме на идеята си по-обективно и да приемаме градивната критика като възможност за подобрение. Разбрахме, че личната ни гледна точка не винаги съвпада с реалността на пазара, което ни помогна да направим важни корекции.
Един от най-ценните уроци беше да не се страхуваме от провала, а да се научим да се проваляме бързо и евтино, за да можем да коригираме посоката си и да продължим напред. Това изисква постоянство и търпение, дори когато не е лесно. Този подход ни помогна не само в бизнес плана, но и в живота като цяло.
Как ще опишете представянето ви на финала? Затрудниха ли ви въпросите на журито и какво бихте посъветвали други предприемачи, на които ще им се наложи да представят своите проекти?
И двамата със съпругата ми сме по-скоро срамежливи и затворени хора, така че всяко изправяне пред публика по време на Академията си беше малко геройство за нас. На финала бяхме също толкова притеснени, но вече имахме зад гърба си много репетиции и най-вече – подкрепа от страхотните обучители. Благодарение на тяхната търпеливост и съвети, успяхме да се почувстваме една идея по-уверени.
Въпросите на журито не ни изненадаха особено – бяхме се упражнявали и работили по бизнес плана с най-различни сценарии. По време на обучението не ни беше спестен нито един “труден въпрос”. Най-трудното за нас всъщност беше да се вместим във времето – там таймерът беше най-строгият ни съдия!
Бихме посъветвали другите предприемачи да не се страхуват да излизат от зоната си на комфорт – колкото и страшно да изглежда в началото, точно там се случва личностното развитие. И да репетират с таймер – сериозно!
А ние… все още не можем да повярваме, че говорихме пред жури, без да забравим текста – и почти смествайки се във времето, с което разполагахме.
Разкажете ни как ще ви помогне финансовата подкрепа за развитието на вашия проект и какво очаквате да се случи през настоящата година.
Колкото и да звучи клиширано – всички участници в програмата сме победители. Защото излязохме от зоната си на комфорт, научихме нови неща, срещнахме хора със сходни стремежи и се вдъхновихме взаимно. Финансовата подкрепа ни помогна да направим реална крачка към осъществяването на нашата идея – производството на традиционни и колекционерски чанове. Все още не сме на етап пълноценно функционираща фирма с активни продажби, но сме в напреднал процес..
Средствата използвахме приоритетно за закупуване на оборудване, необходимо за стартиране на дейността – индукционна пещ за леене, измервателна и контролна апаратура за температура и качество, уреди за акустични тестове, лазери за обработка на метал, кожа и стъкло, както и техника за изработка на собствени еталони и матрици. Това ще ни даде възможност да стандартизираме и контролираме процеса още от самото начало.
Допълнително инвестирахме и собствени средства – в по-мощен лазер за дърво с голяма работна площ, което ще ни позволи да развием и допълнителна линия от продукти като подаръчни изделия, настолни игри и дървени кутии. Закупихме и локална аспирационна система с филтри, офис оборудване и компютърна техника.
Не липсваха и предизвикателства – закъснения на доставки, дефектни машини, нужда от рекламации, повреди на оборудване. Това, което можеше да се обърка – наистина се обърка. Но приемаме това като част от процеса. Тестовете ни и стабилизирането на производството не вървят по първоначалния график, но вярваме, че до края на годината ще успеем да реализираме първите си продукти и да завършим основните стъпки по бизнес плана.
Важно е да споделим, че правим всичко това извън основната си работа – не е лесно да балансираме между личен живот, професионални задължения и предприемачество, но вярваме, че не е невъзможно. Когато има желание – има и начин.
За да се справим по-добре с всички аспекти, към проекта се включиха и още двама души нашите кумове – мой братовчед, който ме запозна и пробуди интереса към занаята, и неговата съпруга, която ще помага със счетоводната и административна част.
Нашата цел е не просто да създадем продукти, а да съхраним и популяризираме един традиционен занаят. Надяваме се да произведем и оставим продукти, които да живеят и след нас.
Когато препоръчвате програмата на други хора, кои предимства ще изтъкнете? Защо според вас е важно да участват?
Не се колебайте – включете се! Няма да е лесно, дори напротив – ще ви извади от зоната на комфорт, ще ви разтърси и ще ви предизвика. Но именно затова си заслужава. Ще получите знание, подкрепа, безценни контакти и възможност да погледнете на идеята си през очите на реалността. Това ще ви помогне да стъпите здраво на земята и да превърнете идеите си в реалност, а не само да мечтаете за тях.
Belladim Milevi (Belladim)